автоантитела анти-двДНК (anti ds DNA)

Заболявания при които симптомът е решаващ

Не са открити свързани заболявания!

Заболявания при които симптомът е определящ

Заболявания при които симптомът е съществен

Не са открити свързани заболявания!

Заболявания при които симптомът е несигурен

Това са автоантитела, насочени срещу епитопи на двойно верижната ДНК и са съставна част на АНА. Понастоящем са приети за патогномоничен увреждащ фактор за системния лупус еритематозус (СЛЕ). Анти-двДНК се срещат при 60 – 90% от болни със СЛЕ (в зависимост от използвания тест), но липсата им не изключва диагнозата СЛЕ. Ниски титри на анти-двДНК се срещат и при около 5% от здрави хора, при болни със синдром на Sjogren, ревматоиден артрит и др. Наличието на анти-двДНК корелира в най-висока степен с лупусната нефропатия (над 90%) и болестната активност на СЛЕ и се използват като показател за мониторирането и. Тестуването за анти-двДНК се препоръчва при болни с положителен АНА скрининг и клинични подозрения за СЛЕ. Показателят е количествен и това позволява проследване на серумните нива в хода на заболяването и лечението. Антитела срещу едноверижна ДНК (ss DNA) са характерни за лекарствено-индуциран LE, ревматоиден артрит и левкоза. Освен това, увеличаването на нивото на анти–едноверижна ДНК антитела се оказа най-добрият предиктор за предстоящото увеличение на анти-двойноверижна ДНК и SLE пристъп. Анти-едноверижна антитела могат да бъдат повишени при относително висок процент на пациенти с някое от следните заболявания – левкемия, прееклампсия, хроничен хепатит, бъбречни усложнения на диабет, и някои възпалителни неврологични заболявания.Анти–едноверижна ДНК помага да се изключи SLE, помага при диагностицирането на SLE, когато анти–двойноверижна ДНК не е налице, и е полезна при проследяване на пациенти със СЛЕ.