търсене по ключова дума

медицинска специалност

насоченост

Вие сте:


 

Ендокринология и болести на обмяната

Тиреоидит на Хашимото - диагностика и лечение

Автор: Иван Тодоров Данов, публикувано на 29.02.2016 г.

Общи сведения за тиреоидита на Хашимото

Заболяването е описано за първи път през 1912г от Hakaru Hashimotо. Известен още като автоимунен тиреоидит. Болест на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система създава антитела, които разпознават щитовидната жлеза като чуждо тяло и я атакуват, като подтискат производството на щитовидни хормони. Смята се че се дължи на генетичен дефект, вероятно активиран от вирусни и/или бактериални инфекции.

Предава се с висока честота към женския пол. Според някои учени честота му е над 10% сред населението. Клиничната картина е много разнообразна и променлива, като зависи активността на автоимунния процес и от компенсаторните възможности на жлезата. Характерно е увеличението и уплътнението на щитовидната жлеза. Някои могат да се оплачат от чувство на пълнота и напрежение в областта на щитовидната жлеза.

Значителна част от болните бавно достигат до хипотиреоидизъм (понижено ниво на щитовидните хормони, чиито симтоми са изброени по - надолу) , който може да бъде - явен или субклиничен, както траен или преходен. Малка част 3-5% могат да развият тиреотоксикоза(повишено ниво на щитовидните хормони), която протича с картината на Базедова болест.Около 5% от пациентите с тиреоидит на Хашимото нямат измерими тиреоидни антитела и са диагностицирани чрез ехография на щитовидната жлеза.

Някои фактори допринасят за повишен риск от развитие на болестта на Хашимото:
  • Пол - съотношение жени - мъже 20:1;
  • Години - по-често през средната възраст;
  • Наследственост - ако други членове в фамилията имат щитовидна патология или други автоимунни заболявания.
  • Друго автоимунно заболяване - ревматоиден артрит, захарен диабет тип 1 или лупус, увеличава риска от развитие на болест на Хашимото.