търсене по ключова дума

медицинска специалност

насоченост

Вие сте:


 

Хранене и диететика

Върху честотния прием на храни, богати на ликопен и бета-каротен

Автор: DoctorsOnline, публикувано на 07.03.2017 г.

Ролята на епидемиологичните проучвания върху честотния прием на храни, богати на антиоксиданти, в превенцията на социално-значими болести при различни групи от населението (литературен обзор)

        Многобройни епидемиологични проучвания доказват протективната роля на по-високите нива на зеленчуков и плодов внос при сърдечно-съдовите и някои ракови заболявания и връзката между консумацията на плодове и зеленчуци и по-ниския риск от хронични болести. Обсъждат се специфичните компоненти, отговорни за това понижаване на риска, като каротеноидите са едни от тях [Ritenbaugh C et al., 1996; WCRF/AICR, 1997; Kristal AR et al., 2000; Abdulla M, Gruber P, 2000; WCRF/AICR, 2007; Петрова С, 2010]. Базирано на доказателствата в подкрепа на връзката между диетата и хроничните болести, са формулирани хранителни препоръки за тяхната превенция във всички страни. Във връзка с това националните хранителни препоръки посочват консумацията на поне 5 порции плодове и зеленчуци всеки ден [WHO, 2003; Препоръки за здравословно хранене на населението в България 18-65 год., 2006; Препоръки за здравословно хранене за ученици на 7-19 год. в България, 2008; Signorello LB et al., 2010]. Според Monge-Rojas M (2001) увеличената консумация на храни от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, които са основни източници на каротеноиди и други биологичноактивни фитохимикали, може съществено да подобри общественото здраве. Плодовете и зеленчуците осъществяват техния ползотворен ефект чрез различни механизми, които включват влияние върху метаболизма, имунната модулация и хормоналната индукция [Rao AV, Rao LG, 2007; Cocate PG et al., 2015].
        Човешкият организъм не може да синтезира каротеноиди, коeто определя храната като единствения източник на тези компоненти в кръвта и тъканите на човека. Досега в природата са открити повече от 600 каротеноида като само около 40 се срещат в храната на човека. От тези 40 около 20 каротеноида са идентифицирани в серума и тъканите на човешкия организъм. До 90% от каротеноидите в храната и човешкото тяло са представени от бета-каротен, алфа-каротен, ликопен, лутеин и криптоксантин като бета-каротeнът и ликопeнът имат особено важно значение. Ликопeнът е един от изобилните каротеноиди в кръвта на човека, който се свързва с антиоксидантния статус, връзката клетка-клетка и апоптозата. Неговата способност да прочиства синглетния кислород е два пъти по-голяма от тази на бета-каротена и 10 пъти по-голяма от тази на α–токоферола. Нивото му в човешката плазма се влияе от някои биологични фактори и от начина на живот. Експерименталните и епидемиологични изследвания показват, че високият ликопeнов внос се свързва с намален риск от атеросклерозa и рак, особено с намаление риска за рака на простатата [Greenwald P et al., 1990; Rao AV et al., 1999b; Agarwal S, Rao AV, 2000; Kristal AR, Cohen JH, 2000; Giovannucci E 2002; Rao AV, Rao LG, 2007; Story EN et al., 2010; Cocate PG et al., 2015].
        Най-малко 85% от хранителния ликопeн се доставя от доматите и доматените продукти. Ликопен се съдържа и в други червени зеленчуци и плодове като червените чушки, динята, розовия грейпфрут и розовата гуава [Burri BJ et al., 2010]. Доматите са неразделна част от храната на човека и обикновено се консумират в прясна или преработена форма като доматен сок, кетчуп, пюре, сос и супа [Rao AV et al., 1998; Wawrzyniak A et al., 2005; Singh P, Goyal GK, 2008]. По данни на Agarwal S, Rao AV (2000) среднодневният хранителен прием на ликопeн, оценен чрез въпросника за оценка на честотата на хранителната консумация, се изчислява на 25 mg/ден от преработените доматени продукти, съставляващо 50% от общия дневен прием. Среднодневният внос на храни, богати на антиоксиданти, оценен от 48-часов хранителен дневник на 14 души, показва, че зеленчуците, богати на бета-каротeн, съставляват средно 176 g, а плодовете, богати на бета-каротeн – 66 g [Garsetti M et al., 2000]. При сравнителна оценка на бионаличността на ликопeна от различни доматени продукти се установява, че ликопeнът от преработените доматени продукти се явява с по-висока бионаличност, отколкото този от суровите домати. Освобождаването на ликопeна от хранителния матрикс, което се дължи на преработването, присъствието на мазнини и топлинно-индуцираната изомеризация от all-trans в cis форма, увеличава ликопeновата бионаличност [Stahl W, Sies H, 1992; Porrini M et al., 1998; Rao AV, Agarwal S, 1998; Rao AV, Agarwal S, 1999a; Agarwal S, Rao AV, 2000; Porrini M, Riso P, 2005; Basu A, Imrham V, 2007; Unlu NZ et al., 2007]. Изследвания върху хора показват по-голяма бионаличност на ликопена при консумация на топлинно обработен доматен сок/сос (богат на cis-изомерната му форма), в сравнение със съдържащия all-trans-изомер на ликопена необработен доматен сок/сос [Stahl W, Sies H, 1992; Unlu NZ et al., 2007]. Бионаличността на ликопeна също се влияе от дозата и присъствието на други каротеноиди, като бета-каротeна. Тя е значително по-висока, когато ликопeнът се приема заедно с бета-каротeн, отколкото когато се приема самостоятелно [Agarwal S, Rao AV, 2000]. Някои автори посочват, че доматеното пюре има по-бионаличен ликопeн от пресните домати, когато и двата продукта се консумират заедно с царевично олио [Porrini M, Riso P, 2005; Schwartz SJ, 2005; Singh P, Goyal GK, 2008].
        Като допълнение на техните микронутриентни ползи, доматените продукти съдържат разнообразие от ценни съставки освен ликопeна, като витамини С и Е, разтворими фибри, други каротеноиди и полифеноли. Съдържанието на флавоноли в доматите също е високо; 98% от общите флавоноли, открити в доматите, се съдържат в ципата като конюгирани форми, кверцетин и камферол. 85% от ликопeновия внос е от консумация на доматени продукти, като консервиран доматен сос (~288 μg/g). Други хранителни източници на ликопeн включват диня (~45 μg/g) и розов грейпфрут (~14 μg/g). Налице са много епидемиологични доказателства относно ролята на ликопена и доматите в превенцията на хроничните болести. Освен това, здравните ползи, произтичащи от доматените компоненти, биха могли да се дължат и на ефектите на метаболитните продукти на тези биоактивни съединения [Canene-Adams et al., 2005].
        Бионаличността на специфичните каротеноиди може също да бъде повлияна от конкурентни хранителни фактори, специално витамин Е и другите каротеноиди. Тъй като много от каротеноидите имат подобна структура, добавката на един вид каротеноид може негативно да повлияе абсорбцията на другите каротеноиди чрез конкуренция за подобни абсорбционни или транспортни механизми. Ако специфичните каротеноиди са причинно-следствено свързани с болестите, асоциацията с риска от заболяване следва да бъде по-силна с изчисления прием на тези каротеноиди, отколкото с общия внос на плодове и зеленчуци [Michaud DS et al., 1998; Shi J et al., 2004].
        От значителен интерес са познанията за възможните здравни ползи на каротеноидите, техните серумни нива при хората и идентифициране подгрупите от населението с ниски концентрации на каротеноиди, които могат да бъдат с увеличен риск за бъдещи заболявания. Автори установяват значителни разлики в каротеноидните концентрации по пол и етническа принадлежност при възрастното американско население, но са налични малко популационно-базирани данни относно серумното съдържание на каротеноидите при деца и юноши. Освен това, важно е да се проучат предикторите на каротеноидните концентрации, да се идентифицират потенциално изменяемите детерминанти на техните нива, и да се определят възможните замъгляващи фактори при епидемиологичните изследвания за каротеноидите [Ford ES et al., 2002; Jansen MC et al., 2004].
        Препоръките за здравословно хранене, включващи увеличена консумация на плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти, пораждат научен интерес за ролята на ликопeна в превенцията на болестите [Singh P, Goyal GK, 2008].
        Налице са редица доказателства от епидемиологични проучвания за синергичното действие на ликопена с другите фитохимикали в доматите и доматените продукти, определящо техните протективни ефекти, вкл. редуциране биомаркерите на оксидативния стрес и канцерогенезата. По-нови изследвания установяват, че консумацията на доматени продукти предпазва от рак по-ефективно в сравнение със самостоятелното приемане на ликопeн [Basu A, Imrham V, 2007; Singh P, Goyal GK, 2008; Vallverdú-Queralt А et al., 2015]. Gitenay D et al. (2007) съобщават за по-високия потенциал на доматите, в сравнение с ликопена, да намалят и/или променят свързаните с оксидативния стрес параметри. В тази връзка Porrini M, Riso P (2005) предлагат, че по-уместен въпрос е колко домати и/или доматени продукти трябва да се приемат, вместо от колко ликопeн се нуждаем.
        Резултатите от проведено изследване върху факторите на риска за хроничните неинфекциозни болести сред ученици на възраст 14-18 год. в зоните на програмата СИНДИ, България, 2008 показват, че над 60% от учениците консумират пресни плодове и зеленчуци един и повече от един път дневно. Недостатъчна е консумацията на плодове при 40% от момчетата и 34.1% от момичетата, на зеленчуци – съответно при 44.5% и 34.0% от тях. Сокове, нектари, компоти и други видове консервирани плодове консумират веднъж и повече пъти на ден близо половината от учениците, зеленчукови консерви – 13.2% от тях. При почти всяко второ момче и всяко трето момиче консумацията на плодове и зеленчуци е недостатъчна [Василевски Н и сътр., 2010].
        При национално изследване на факторите на риска, свързани с начина на живот, сред населението на възраст 25-64 год., 2007 в България се установява, че ежедневно консумират пресни плодове само 1/3 от анкетираните лица, а от 3 до 5 пъти седмично – 31.7% от тях. Не консумират изобщо пресни плодове 9.0% от анкетираните, като делът на мъжете е по-голям от този на жените. Ниска е консумацията на сокове, нектари, компоти и други видове консервирани плодове. Всеки втори анкетиран включва в менюто си пресни зеленчуци почти ежедневно, а от три до пет пъти седмично консумират пресни зеленчуци 23.9% от мъжете и 22.4% от жените. Над 70% от анкетираните съобщават, че не консумират консервирани зеленчуци [Василевски Н и сътр., 2009].
        При проучване на храненето и хранителният статус на студенти от медицински специалности Бойчева ВА (2015) установява, че приемът на зеленчуци и плодове е над препоръчителните минимални количества от 400 g/ден при всички дефинирани групи студенти. При подгрупата за бакалаври общото среднодневно количество зеленчуци и плодове е значително над определения минимум – 484.1-555.7 g. При студентите, обучавани за магистри, общото количество от зеленчуци и плодове е 399.2-433.1 g/ден. Приемът на зеленчуци и плодове при изследваните студенти е по-висок от минималните достатъчни количества, но е по-нисък от препоръчителните оптимални количества (61-84%) по отношение на използваните от авторите критерии за по-оптимален прием на тази група храни, с оглед значимата им роля в превенцията на хроничните неинфекциозни болести. Положителни характеристики са високият относителен дял на пресните зеленчуци (над 70%), пресните плодове (над 60%) и ограничената консумация на туршии.
        Епидемиологичните проучвания убедително показват протективния ефект на консумацията на плодове и зеленчуци срещу раковите, сърдечно-съдовите заболявания и други хронични болести [Correa P, 1992; Prasad K et al., 1998; Abdulla M, Gruber P, 2000; Natarajan L et al., 2006; Burrows TL et al., 2015]. Проучвания, основани на оценката на въпросници за внос на каротеноиди и витамин С, може да имат предимство от гледна точка на по-добре уловена дългосрочна експозиция и установяване връзката с риска от хронични болести. Такива проучвания не е изключено да бъдат предмет на предубедено отчитане или погрешно възпроизвеждане, особено когато са приложени за специални групи от населението, като например стари хора [Vioque J et al., 2007]. Mohammadifard N et al. (2011) намират, че полуколичественият въпросник за честотата на хранителната консумация може да служи като валидно средство при епидемиологичните проучвания за оценка на плодовия и зеленчуков внос. Други автори използват метода за честотния прием на храни за оценка на връзката между хранителните навици и рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания [Sauvageot N et al., 2013].
        В изследванията на много автори се използва въпросника за честотата на консумация на храни (FFQ) за оценка вноса на каротеноиди от хранителни източници [Block G, 1994; Rao et al. 1998; Natarajan L et al., 2006; Hendrickson SJ et al., 2013; Burrows TL et al., 2015]. Обсъжда се, освен включените в него храни – познатите основни източници на провитамин А каротeноиди (предимно бета-каротeн, алфа-каротeн и криптоксантин) и източници на другите главни каротeноиди (ликопeн и лутеин), да бъдат застъпени и други храни, като готови ястия, супи, гарнитури, които са също важни източници на тези микронутриенти. Застъпването в анкетата на основни хранителни източници на най-често срещаните каротeноиди, бета-каротeн и ликопeн, е оправдано, предвид мнението на редица автори, че присъствието на храни, незначителни източници на тези антиоксиданти, може да допринесе по-скоро за увеличаване на грешката в класификацията, отколкото да се увеличи прецизността [Block G, 1994].
        Coyne T et al. (2005) и Carlsen MH et al. (2011) посочват, че краткият въпросник за оценка на зеленчуковата и плодова консумация може да бъде лесно и много полезно средство за мониториране на техния внос. При изследване на каротеноидния, алфа-токоферол и фолатен внос при живеещи в югоизточните американски щати е използван краткият въпросник за оценка честотата на хранителната консумация [Signorello LB et al., 2010].
        Burri BJ et al. (2010) правят заключение, че връзката между хранителния внос и серумните концентрации на ликопeна и другите каротеноиди може да бъде подобрена чрез събирането на данни с тридневния хранителен дневник и въпросника за честотата на консумация на храни, и чрез коригиране на информацията за нутриентната абсорбция.
        Редица автори подчертават необходимостта от актуализиране стойностите на каротеноидите в храните, което подобрява връзката на оценения чрез въпросника за оценка честотата на консумация каротеноиден прием и плазмените стойности на каротеноидите [Ritenbaugh C et al., 1996; Michaud DS et al., 1998]. Наблюдаваните корелации на плазмените каротеноидни концентрации и хранителния прием на специфични каротеноиди при две проспективни кохортни изследвания в САЩ показват, че новите каротеноидни база данни осигуряват стойностна информация за специфичен каротеноиден внос и могат да бъдат използвани при епидемиологичните изследвания, които целят да обяснят връзката между плодовия и зеленчуков внос и заболяванията [Michaud DS et al., 1998]. В същото проучване е установено, че изчисленият внос на специфични каротеноиди корелира по-добре с плазмените специфични каротеноидни нива, отколкото общия внос на зеленчуци и плодове. Следователно връзката между специфичните каротеноиди и риска от заболяване би трябвало да бъде по-силна с изчисления внос на тези каротеноиди, отколкото с общия плодов и зеленчуков внос. Затова бъдещи изследвания, проучващи връзката между плодовия и зеленчуков внос и изхода от болестта, трябва да използват нови каротеноидни бази данни за изследване ролята на каротеноидите в превенцията на заболяванията [Michaud DS et al., 1998]. У нас Стоименова А (2010) при обсъждане ролята на лутеина и зеаксантина при възрастово обусловената дегенерация на макулата подчертава необходимостта от информация за съдържанието на тези фитонутриенти в хранителните продукти, участващи в диетата на българите.
        Въз основа на анализираните данни от епидемиологичните проучвания можем да обобщим, че оценката на честотния прием на храни, източници на биоактивни съставки, може да послужи като средство за оценка на здравния риск при определени групи от населението. Важно е да се проучат също факторите, определящи техните нива, и възможността за тяхното модифициране. Необходима е съвременна база данни за съдържанието на каротеноиди в храните.

Авторски колектив:
Автор:
Д-р Виктория Константинова Атанасова, дм – катедра Хигиена и Екомедицина, Факултет по Обществено Здраве, Медицински Университет - Пловдив
Рецензенти:
Проф. д-р Пенка Гацева, дм
Проф. Цветко Прокопов, дт

Използвана литература:
ВЪРХУ ЧЕСТОТНИЯ ПРИЕМ НА ХРАНИ, БОГАТИ НА ЛИКОПЕН И БЕТА-КАРОТЕН
(Резултати от проведени проучвания сред раними групи от населението)